Асунсион, Парагвай. Във въздуха на стадион „Ерико Галеано“ витаеше напрежение. Слънцето заслепяваше трибуните, където феновете, облечени в жълто и синьо, наблюдаваха с притихнало внимание как играчът с №10 се готви да изпълни важна дузпа. Себастиан Марсет се засили към топката, сякаш цялата му футболна кариера зависеше от този момент.
Но това не беше просто един обикновен футболист. Марсет се появи в отбора на Депортиво Капиата сякаш от нищото, със стил, който привличаше всички погледи. С Ламборгини, златни бижута, скъпи татуировки и Ролекс на ръката, той не приличаше на типичен играч от латиноамериканската лига.
Мистериозният играч, който всички искаха на терена
Треньорът на отбора, Хорхе Нунес, беше озадачен от това кой всъщност е този човек. „Продължавах да се чудя кой е той“, спомня си Нунес по-късно. Макар че Марсет не беше звезда на терена, съотборниците му настояваха да играе. Неговата позиция в отбора не беше въпрос на спортни умения, а по-скоро на власт и влияние.
Падналата звезда на стадиона
На 29 май 2021 г., по време на труден сезон, дузпата на Марсет можеше да промени хода на играта. Но вместо това топката прелетя далеч над гредата, оставяйки публиката разочарована и объркана. Никой не подозираше тогава, че този слаб футболист е един от най-влиятелните и опасни наркотрафиканти в Южна Америка.
От футболен отбор до престъпна империя
През следващите две години истината за Себастиан Марсет се разкри пред очите на света. Според латиноамерикански и европейски следователи, той стоеше зад сложна мрежа за трафик на кокаин, насочен към Западна Европа. Вместо да се крие в сенките, Марсет използва богатството си, за да купува и финансира футболни отбори в Латинска Америка и дори в Европа, използвайки ги за пране на милиони долари, придобити от наркотрафик.
Пътят на наркотрафиканта към футболната слава
Марсет не просто управляваше футболни клубове – той преследваше и своята детска мечта да играе футбол, независимо от цената. Според разследванията, на 28 години той вече е търгувал с кокаин в Южна Америка, превозвайки наркотици и пари със собствения си флот от частни самолети. Само три години по-късно, той беше натрупал над 1 милиард долара, а неговият псевдоним „Кралят на Юга“ се превърна в символ на безнаказаност.
Наркотици, пари и политика – непоклатимата връзка
Изграждането на тази наркоимперия доведе Марсет до контакт с висши политици и служители в четири държави. Той използва връзките си, за да осигурява безопасността на своите операции и да прикрива незаконните си дейности. Влиянието му се простираше далеч извън наркотрафика – той се превърна в могъщ играч и в света на футбола, където парите, похарчени за спорта, можеха лесно да се „изперат“.
Футболът като инструмент за пране на пари
Футболът в Латинска Америка винаги е бил нещо повече от спорт – той е част от културната и политическата тъкан на обществото. През годините много наркобосове са използвали футбола, за да перат пари и да упражняват влияние. Пабло Ескобар, например, финансираше футболния клуб Атлетико Насионал, докато Тирсо Мартинес, близък до Ел Чапо, купуваше футболни отбори в Мексико с пари от наркотици.
Но Марсет отиде една крачка по-далеч – той не само финансираше футболни отбори, но и играеше в тях. Неговото присъствие на терена беше толкова символично, колкото и опасно. В зависимост от това кого питате, футболната му кариера беше или прикритие за престъпните му дейности, или опит да осъществи неизпълнените си мечти.
Един престъпник с футболна мечта
„Той винаги е искал да бъде футболист,“ споделя неговият адвокат, Сантяго Мораторио. Тази несъвместима комбинация от престъпна дейност и футболна амбиция остави следа не само в Латинска Америка, но и в международната борба с наркотрафика. И макар Марсет все още да е на свобода, неговата история е сигнал за тревога за това как парите от наркотрафик могат да проникнат в най-неочакваните сфери на обществения живот.
Заключение
Себастиан Марсет остава пример за това как една наркоимперия може да се съчетае с привидно невинна спортна амбиция. Неговата история разкрива не само сложните връзки между наркотрафика и футбола, но и безнаказаността, която позволява на такива фигури да продължават дейността си години наред.