Голяма част от по-възрастните фенове на футбола се връщат назад в миналото и си спомнят с умиление за тогавашната игра. По онова време играчите са били звезди, но са били сред хората. Тогава животът не е бил в социалните мрежи, а да риташ за даден клуб не е било само въпрос на пари.
За германеца – Нико Пачински съвременните футболни звезди имат тъжен живот. Това го казва човек, играл в Бундеслигата и вкарвал гол срещу тогавашния световен клубен шампион – Байерн Мюнхен. Мнението е на човек, който е пропилял всичките си пари на хазарт и, който е работил почти всичко.
По мнението на Нико, днес всичко се следи в социалните мрежи. Според него въпросите дали в чашата ти има само кола или има и друго започват веднага. Германеца има статут на легенда в Санкт Паули. Той си спомня отминалите години и разказва, че понеделник вечер им е била отредена за пиене. Една група футболисти си имали любима кръчма. Там те прекарвали всяка понеделник вечер и се прибирали във вторник рано сутринта. По онова време, това не е правило впечатление на никой. Тогава са имали медиен съветник, който ги е карал да внимават какво ще кажат на дадено интервю.
Пачински е роден през 1976 година в Източен Берлин, тогава Германска Демократична Република. Той се ражда в семейството на националния състезател по хокей на лед Райнер Пачински. Като дете, Нико хваща стика и се пързаля на леда, докато партията не прекратява кариерата на баща му твърде рано. Разбира се, всичко това се случва по политически причини. Кариерата на Пачински-младши започва в Унион Берлин. За него следват още няколко клуба, преди да се озове в един от най-култовите отбори в Германия – Санкт Паули.
Нико споделя, че по онова време не е имал идея от къде е този тим. С усмивка заявява, че е бил тъп източногерманец.
Феновете на Санкт Паули са известни със своята лудост, а това, че тима се намира в квартала на „червените фенери“ в Хамбург също е любопитно.
Нападателят облича екипа на Санкт Паули без да е вкарал нито един гол за предишния си тим – Гройтер Фюрт. Но за тима от Хамбург изиграва 27 мача, в които се разписва на пет пъти и помага на отбора да спечели промоция за Бундеслигата.
Пачински отбелязва, че там се е чувствал много добре. Според него там е било различно и вълнуващо. Той се връща назад и си спомня атмосферата на стадиона. По неговите думи по трибуните е имало хора с кучета, а миризмата на марихуана се е усещала дори на терена. Футболистите са се шегували, че не си запушват носа, защото имали право на по-високи стойности по време на допинг пробите.
В началото на февруари 2002 година, Пачински вкарва първото попадение във вратата на Байерн Мюнхен за победата с 2:1.
В този момент, Санкт Паули е на дъното в Бундеслигата, а „баварците“ са лидер в класирането, освен това те са настоящия клубен световен шампион и актуалния носител на купата от Шампионска лига. След тази победа се ражда фразата „Weltpokalsiegerbesieger“. Това е заигравка с немския език и в буквален превод означава – победител над световния шампион.
Указанията на старши треньора преди мача – Дитмар Демут са в стил на Димитър Пенев. Той им казва, че в тази среща трябва да разбият своя съперник с постоянни изстрели към вратата.
Първия и последен сезон на Нико в Бундеслигата е успешен за него. Той вкарва осем гола и прави пет асистенции в 28 срещи. Въпреки това, Санкт Паул изпада. Тогава Пачински е близо до участие на Световното първенство в Япония и Южна Корея. Той получава обаждане от помощник-треньора на „бундестима“ – Михаел Скибе, защото Карстен Янкер не е в топ форма. На Нико му е казано, че ако някой получи контузия, той ще пътува с отбора. Все пак Пачински не стига до националния отбор. През 2006 година, той отново е близо до Мондиала, но този път с фланелката на Полша.
От Футболния съюз във Варшава се питат дали Пачински няма немски корени. Баба му е полякиня, а футболистът се сдобива с полско гражданство за две седмици. Все пак наставникът на тима му казва, че всичко е окомплектовано две седмици преди началото на мачовете.
След доброто си представяне в Бундеслигата, Нико изпада на четири пъти за пет години с три различни тима. Докато рита за Аален започва и увличането му по хазарта.
Пачински си спомня, че някакъв човек, който се е грижел за стадион го е завел да играят покер. След много загубени пари хората са отишли в базата на клуба да си търсят парите. Президента на отбора е оправил сметката, а Нико е получил заплата в размер на 500 евро.
Той прекарва три сезона в родния Унион Берлин, след което е уволнен, заради „пристрастяване към хазарта“. Стига се до съд, където Пачински опитва да изчисти името си.
След Унион, Нико прекарва кратък период в Динамо Дрезден и други регионални тимове, но започва и друга работа, с която да се издържа. Той работи в кухня на ресторант, става куриер, дори гробар.
Попада в заглавията на вестниците през 2018 година, когато започва да кара автобус в градския транспорт в Хамбург. Според пресата, тогава е заработвал по 2365 евро на месец
Пачински казва, че няма срамна работа, но единствено не би се върнал да кара валяка, който е помагал при асфалтирането, защото не харесва жегата. Нико е искал да става и порнозвезда, но бившата му жена е казала, че той не става затова.
Пачински има три деца от олимпийската фигуристка Мариана Кауц, живее в едностаен апартамент в Хамбург и залага по 50 евро месечно на футболни мачове.