Легендарен нападател на Ливърпул тръгнал от боксовия ринг

Историческа вечер в Мюнхен: Триумфът на Майкъл Оуен и Англия над Германия

Една от най-паметните нощи в британския футбол

На 1 септември 2001 година, стадионът “Олимпиящадион” в Мюнхен става свидетел на историческо събитие – Англия разгромява Германия с 5:1 в квалификация за Световното първенство. Вечерта се запомня не само с изумителния резултат, но и с невероятното представяне на Майкъл Оуен, който бележи три гола. Тази победа остава завинаги в сърцата на феновете на “трите лъва”.

“Не можех да се разделя с тази фланелка”

След двубоя, Оуен подарява фланелката си на германския футболист Йорг Бьоме, но бързо осъзнава, че е направил грешка. “Докато седях в съблекалнята, осъзнах, че тази фланелка има особена стойност. Реших, че трябва да си я върна,” споделя Оуен. Той така и не помни дали лично е помолил Бьоме да върне фланелката или е потърсил съдействие от свои бивши съотборници в Ливърпул.

Трофеите от Мюнхен

Оуен не си тръгва само с фланелката. Като спомен от триумфалната среща, той прибира и топката, с която е вкарал хеттрика. “Вкъщи имам специална витрина с фланелката, обувките и топката от тази вечер. Това е част от историята,” разказва бившият нападател.

От боксовия ринг до върха на футбола

Малцина знаят, че преди да се отдаде на футбола, Оуен тренира бокс – по настояване на баща си. “Баща ми вярваше, че трябва да стана по-корав, за да се справям с физически по-силни играчи. Но улицата беше моят истински терен,” признава Оуен.

Пробивът на световната сцена

1998 година изстрелва Оуен на световната карта. Той става голмайстор на Висшата лига и блести на Мондиала във Франция. Въпреки отпадането на Англия срещу Аржентина след дузпи, младият нападател завладява сърцата на феновете с впечатляващия си гол срещу “гаучосите”. “След този турнир всичко се промени. Известността ми премина отвъд границите на Англия,” споделя той.

Живот под строг режим

По време на Мондиала селекционерът Глен Ходъл въвежда строг ред – без срещи с близки, без медии и телевизия. “Дните без мачове бяха тежки. Често просто лежах и гледах в тавана. Карти не играех, защото не смеех да се приближа до масата на опитните играчи,” споделя Оуен.

Филмите – най-голямото предизвикателство за Оуен

Една от изненадващите страни на Оуен е неговата неприязън към филмите. “Пробвал съм да гледам, но не успявам да издържа повече от половин час. Историите са измислени, а героите – просто актьори. Предпочитам реалността,” завършва той с усмивка.